Преодоляване на социални неравенства

Неравенствата представляват основен и дълготраен икономически проблем за България. Големите социални неравенства са източник на бедност, ниско образование, влошено здраве, нетрудоспособност, престъпност и други обществени недъзи.

Въпреки че социалните неравенства представляват нещо естествено, големият им размер прави икономиката на страната по-слаба, по-неефективна и по-слабо конкурентна. Докато бедните страдат от лишения, в същото време по-заможните предприемачи страдат от ниската платежоспособност на местния пазар и недостиг на здрави и образовани кадри. Затова предлагам комплект от политики за намаляване на неравенствата.

Към този момент България е на първо място по социални неравенства в Европейския съюз.

Данни за неравенствата в Европа: Евростат

Същността на социалните неравенства

Социалните неравенства в България произлизат от икономическите неравенства.

Според либералите икономическите неравенства се пораждат от различните качества на индивидите. Това означава, че по-трудолюбивите, по-интелигентните, по-находчивите и усърдни хора, в резултат на качествата и труда си успяват да се реализират по-добре и затова са по-успешни и по-богати от останалата част на обществото.

Според техните противници икономическите неравенства се пораждат или в най-мекия случай по наследство, или чрез прекачване на законите и правилата, по които функционира обществената система. Крайната форма на тези обвинения често се наблюдава в България, като определяне на богатите като мафиоти, национални предатели и т.н. Тези обвинения намират аргументация в престъпната същност на прехода след 1989г.

Резултатите от икономическите неравенства

Икономическите ефекти от неравенствата са установени и доказани преди почти един век, когато многото пари в модерната за времето си американска икономика не са спасили страната от една от най-опустошителните национални и световни рецесии в историята (Голямата депресия). Концентрацията на много пари в ръцете на малко хора води да рецесия, защото пазарът остава неплатежоспособен.

Ефекти за бедните от големите икономически неравенства:

• Задълбочаваща се бедност
• Лошо здраве
• Понижени шансове за кариерно развитие
• Търсене на по-трудна реализация в чужбина
• Безпътица и поемане на прекалени рискове

Ефекти за богатите от големите икономически неравенства:

• Неплатежоспособен пазар
• Влошено здраве на работната ръка
• По-лошо образование на кадрите
• По-малко количество работна ръка поради емиграция
• Завишена престъпност и повече кражби

Резултатите от големите социални неравенства далеч не се изчерпват с гореописаните ефекти, но се вижда, че ефектите никога не са за сметка само на една прослойка от обществото, а влияят на всички.

При големите социални неравенства повечето хора нямат достатъчно пари, за да купуват, а хората, които имат много пари, нямат толкова големи нужди, за които да изхарчат парите си.

Получава се затворен кръг, при който богатите, вече нямат причина да инвестират, защото няма кой да купи продукцията на инвестицията им.

Политики за преодоляване на социални неравенства

Има много инструменти, които държавниците могат да използват за намаляване на неравенствата. Такива инструменти са данъците, социалната политика, политиката на здравеопазването и много други. Това са някои от политиките, които ще засегна:

Данъчна политика:

Плоският данък облага ниските и високите доходи с еднаква ставка. Той може да е справедлив, защото взима един и същ процент от бедни и богати, но не е ефективен за икономиката.
Прогресивните данъци функционират по различен начин. При тях по-големите доходи се облагат с по-висока ставка, а по-малките с по-ниска. Така бюджетът на страната може да се запълни с пари, които иначе биха се застояли.

Косвените данъци: ДДС, акцизи и мита могат да разграничат стоките от първа необходимост от луксозните стоки. Така чрез различните ставки на тези данъци стоките от малката потребителска кошница стават по-достъпни, а луксозните стоки и услуги се оскъпяват така, че да компенсират понижените налози върху другите стоки.

Здравна политика

Системата за здравеопазване оказва силно влияние върху неравенствата в една държава. От тази система зависи дали всички хора ще имат възможност да продължат житейския си път в даден момент или някои от хората няма да получат този шанс.

Има два фундаментални начина за управление на здравната система. Като система, която изпълнява бизнес услуги (както е сега) и като система, която изпълнява социални услуги.

Бизнес здравеопазване: Когато здравеопазването е бизнес, основната цел е печалба за инвеститорите. В тази система често се изпълняват фалшиви лечения за усвояване на средства от здравната каса.

Социално здравеопазване: Когато здравеопазването е социална услуга, тогава главната цел е лечението на болни хора. Здравната каса разполага с достатъчно средства, за да осигури високи заплати за медицинския персонал и закупуване на модерна апаратура. Вместо това, днес огромните средства превръщат болничните предприемачи в мултимилионери с яхти, скъпи автомобили и огромни имения по цял свят.

Преодоляването на неравенствата в здравеопазването ще осигури повече здрави работници за работодателите, които ще харчат по-високите си заплати основно във вътрешния пазар.

Социална политика

Социалната политика е тази, която се грижи за най-уязвимата част от обществото. Докато постъпленията от прогресивни данъци могат да повишат приходите на бюджета, то повишените разходи за социална политика могат да стимулират покупките на стоки с местен произход. хората в затруднено положение харчат разполагаемите си пари за сметки за комунални услуги, лекарства и храна. Най-голяма част от тези стоки и услуги са с местен произход.

От друга страна социалната политика трябва да бъде насочена към интеграцията на хора, които претърпяват социално изключване.

Социалното изключване се получава в резултат на чувство за безпътица и отчаяние. Индивидите, които претърпят социално изключване губят амбиции, склонни са да извършват престъпления и могат да костват много повече средства за икономиката, отколкото биха били изразходвани от държавата за тяхното социално приобщаване.

Образование

Освен специалисти, образованието трябва да подготвя преди всичко интелигентни граждани. Граждани, които могат да взимат решения не само за себе си, а и за обществото. Граждани, които са способни да направят прост анализ на политически действия и да оценят резултатите от предприетите действия, да различават идеологии и и основни парадигми.

В този смисъл образователната система трябва да наблегне на по-сериозно изучаване на предмети като икономика, история и география и да добави общи знания по политологията като задължителен предмет за изучаване от бъдещите граждани. В същото време трябва да се опрости голяма част от останалия учебен материал.

Образованието е основен инструмент за преодоляване на социални неравенства в цял свят. Образователната система също може да се разглежда като бизнес и като социална услуга.

Образованието като бизнес: В тази система парите следват ученика. Наученото от учениците се снижава до критичен минимум. Правят се множество компромиси с резултатите, за да бъде едно училище по-привлекателно за учениците. Така най-успешни са тези училища, които имат най-много ученици, а не тези, които дават най-добро образование. Директорите се възприемат като мениджъри, които трябва да повишат приходите на „търговското дружество“.

Образованието като социална услуга: Целта на образованието като социална услуга е подготовката на децата за бъдещи граждани. То трябва да осигури общите знания и умения, които гражданите да могат да използват в професията и в живота си. Социалната услуга не търси печалба, а резултат от извършваната дейност.

Труд и индустрия

Отношенията между работници и работодатели представляват основният начин за насочване на пари от фирмите към домакинствата. Чрез често повишение на минималната работна заплата и минималните заплати по професии неравенствата в страната могат да бъдат намалени.

Повишението на доходите на домакинствата в повечето случаи представлява и повишение на платежоспособността на клиентите на фирмите.

От гледна точка на икономиката повишението на заплатите осигурява повече продажби за фирмите, но едновременно с това повишава и техните разходи. Повишенията трябва да съобразят това противоречие.

Промишлеността може да бъде изцяло частна, изцяло държавна, както и да бъде споделена между държавата и частните инвеститори. Моделът на изцяло частна собственост е популярен основно в САЩ. Моделът с изцяло държавни предприятия или силно контролирани от държавата предприятия се използва основно в Китай и Русия. Моделът със смесени предприятия е наложен основно в страните от Европейския съюз.

В България държавата се е оттеглила почти изцяло от индустрията. Това е грешка. Държавата може и трябва да участва в индустриите. Това участие ще разпредели част от дивидентите към държавния бюджет и по този начин ще повиши възможностите за намаляване на социални неравенства.

Правораздаване и наказания

Голямата власт идва с голяма отговорност. Колкото по-голяма е отговорността, толкова по-тежки трябва да са наказанията, които се налагат върху нарушителите.

Прогресивни глоби: Това са финансови наказания, които освен тежестта на нарушението зависят и от възможностите на нарушителя. В този смисъл финансова санкция с един и същ размер за двама души с коренно различни доходи ще има коренно различен ефект. Санкция в размер равен на една минимална работна заплата ще накара човек с нисък доход много повече от човек, който има стотици пъти по-високи доходи. Богатите възприемат тези глоби като такси за извършване на нарушение, а не като наказание, което ги лишава от важни за тях средства.

Укриването на данъци в България все още не се възприема като тежко престъпление. То представлява кражба от целия народ и затова в развитите държави се третира по особено сериозен начин. Укриването на данъци лишава възможностите на държавата да преразпределя средства и по този начин да намалява неравенствата. И тук обаче богатите са по-облагодетелствани и имат по-големи възможности да отклонят парични потоци от данъчните си декларации. Затова активният контрол от данъчните служители може да ограничи шансовете за измама. От друга страна е нужно да се направят кампании, които да покажат на цялото общество, че укриването на данъци е проблем за цялата икономика.

Моите позиции спрямо големите социални неравенства

Аз съм привърженик на политиките за намаляване на неравенствата, защото смятам, че те са сред основните причини за бедност в България. Днес България едновременно е държавата с най-ниски доходи в ЕС и с най-големи социални неравенства. Корелацията между бедност и неравенства се наблюдава в почти всички държави по света.

Подкрепям план за намаляване на неравенствата, който включва комплект от политики, имащи тази цел.